срѣ́занъ

срѣ́занъ [срезан]


od усечен, изрублен, рассечен


Дч* ‹срѣ́занъ› рассечен, изрублен, усечен (Прол. июн. 10).


Алекс ‹срѣ́занъ›, на, но, разсѣченъ, нарубленъ, усѣченѣ. Прол: Іюн: 10.


чс -

См. срѣ́занный