столе́цъ [столец]
od ‹Сто́лецъ› седалище, скамейка, стул
Дч* ‹сто́лецъ› сущ. (διψρός) седалище, скамейка или стул (Притч. 9, 14□).
чс 11 Трб=11
gr столе́цъ: S,m,inan; sg,nom/acc