стра́нническїй

стра́нническїй [страннический]

Фл ‹Страннический›, (‹страннически› — совр. нет). ▸ Относящийся к страннику, бродячий. ◂ Гр. Наз. XI в., 12.

Дерив Прил. к стра́нникъ

чс *

gr стра́нническій: A; :