стра́нническїй

стра́нническїй [страннический]


Фл ‹Страннический›, (‹страннически› — совр. нет). ▸ Относящийся к страннику, бродячий. ◂ Гр. Наз. XI в., 12.


Дерив Прил. к стра́нникъ


чс *


gr стра́нническій: A; :