стрѧстѝ
стрѧстѝ [стрясти]
СЦРЯ ‹стряса́ти› ‹са́ю›, ‹са́еши›; ‹стрястѝ›, гл. д. Церк. ▸ Подвергать трясенію, дрожанію. ◂ Поверже его бѣсъ и стрясе. Лук. IX. 42.□
Алекс ‹стрясти›, саю, еши, потрясти. Псал: 28. 8□. и 59. 4.
ГлтНЗ (σπαράττειν, discerpere; συσπαράττειν, diѕсеrреrе) – сотрясти. Мк 9:20□ а҆́бїе дꙋ́хъ стрѧсѐ є҆го̀. Лк 9:42□ пове́рже є҆го̀ бѣ́съ и҆ стрѧсѐ (συνεσπ., стал бить).
чс *