съѧ́сти
съѧ́сти [съясти]
САР-1 ‹Съѣда́ю›, ешь, съѣ́лъ, съѣ́мъ, ѣда́ть, съѣ́сть; а по Сл: ‹Снѣда́ю› и ‹Съяда́ю›, еши, снѣдо́хъ, снѣ́мъ, снѣда́ти, снѣ́сти. гл. д.
Ѣмъ, употребляю въ пищу.
‹Въ потѣ лица твоего снѣси хлѣбъ твой›. Быт. III. 19.□
‹Масло и медъ снѣсть›. Исаіи. VII. 15.□
‹Снѣдоша всяку траву въ земли ихъ›. Псал. CIV. 35.□
‹Съѣсть кусокъ хлѣба›.
‹Съѣсть яблоко›.
→САР-1 т.6, с.1002
чс *