та́ртаръ
та́ртаръ [тартар]
od адская бездна
Св ад, преисподняя.
Дч* сущ. (греч. Τάρταρος) — неизмеримая пропасть, бездна адская (Прол. окт. 5). возше́дъ же на го́рꙋ стреми́ннꙋю, сотворѝ ра́дость четверонѡ́гимъ въ та́ртарѣ (Иов. 40, 15□).
чс 10 МнК=1 ТрП=1 Трб=2 Проч=5
gr та́ртаръ: S,m,inan; sg,nom/acc