та́ртаръ

та́ртаръ [тартар]

od адская бездна

Св ад, преисподняя.

Дч* сущ. (греч. Τάρταρος) — неизмеримая пропасть, бездна адская (Прол. окт. 5). возше́дъ же на го́рꙋ стреми́ннꙋю, сотворѝ ра́дость четверонѡ́гимъ въ та́ртарѣ (Иов. 40, 15).

чс 10 МнК=1 ТрП=1 Трб=2 Проч=5

gr та́ртаръ: S,m,inan; sg,nom/acc