тезоимени́тный
тезоимени́тный [тезоименитный]
Фл ‹Тезоименитный›, ‹тезоименитно›. Совр. нет. ▸ Одноименный. ◂ Усп. сб., 145 б 11–12.
чс *
gr тезоимени́тный: A; :
тезоимени́тный [тезоименитный]
Фл ‹Тезоименитный›, ‹тезоименитно›. Совр. нет. ▸ Одноименный. ◂ Усп. сб., 145 б 11–12.
чс *
gr тезоимени́тный: A; :