тезоимени́тный

тезоимени́тный [тезоименитный]

Фл ‹Тезоименитный›, ‹тезоименитно›. Совр. нет. ▸ Одноименный. ◂ Усп. сб., 145 б 11–12.

чс *

gr тезоимени́тный: A; :