тресо́лнечный

тресо́лнечный [тресолнечный]

Фл ‹Тресолнечный›, ‹трисолнечный›. Совр. нет. ▸ Заключающий в себе три солнца; в высшей степени светлый, солнечный. ◂ Мин. Пут. XI в., 56.

чс *

gr тресо́лнечный: A; :