фарїсе́овъ

фарїсе́овъ [фарисеов]

Фл ‹Фарисеов›, ‹фарисеев›, ‹фарисеин›. Совр. нет. ▸ Принадлежащий фарисею. ◂ Супр., 290.? Остр., Л., 7, 37.? Усп. сб., 195 в 1–2.

Дерив Притяж. к фарїсе́й

чс 7 ЕВ=1 АП=1 АПБ=1 ЕВБ=1 ТрП=2 Тип=1

gr фарісе́овъ: A,poss; brev,sg,m,nom/acc