ѡ҆горчава́ти

ѡ҆горчава́ти [огорчавати]

Фл ‹Огорчевати(ся)›, ‹огорчавати(ся)›. Совр. нет. ▸ Огорчать(ся). ◂ Жит. Ант. С., 5. Нил. Сор., Устав, 46. Пл. Иер., 1, 4.

чс *

gr ѡгорчава́ти: V,ipf,tran; :