ѹ҆има́ти
ѹ҆има́ти [уимати]
od ‹Ѹ҆имати› отнимать
Дч* ‹ѹ҆е́млю› глаг. (греч. παραιρέομαι) убавляю; беру без убавления. и҆́бо не бꙋ́детъ ѹ҆ѧ́то ѿ ѹ҆ро́ка ва́шегѡ ничто́же (Исх. 5, 11□). и҆ сни́дꙋ и҆ возгл҃ю та́мѡ съ тобо́ю, и҆ ѹ҆ймꙋ̀ ѿ дх҃а (Числ. 11, 17□).
САР-1 ‹Уе́млю›, леши, уя́хъ, уиму̀, уя́ти. гл. д. Сл.
Убавляю, уменшаю, умаляю.
‹Уйму отъ духа, иже въ тебѣ, и возложу на ня›. Числ. XI. 17.□
‹Уя̀ отъ духа, иже на немъ›. Тамъ же 25.
→САР-1 т.2, с.1008
чс *