ѹ҆кра́сити

ѹ҆кра́сити [украсити]

Дч* ‹ѹ҆краша́ю› глаг. (греч. κοσμέω)— убираю, наряжаю, приготовляю; служу украшением, доставляю честь. пригото́ванъ ꙗ҆́кѡ невѣ́стꙋ ѹ҆кра́шенꙋ мꙋ́жꙋ своемꙋ̀ (Откр. 21, 2). да ѹ҆ч҃нїе сп҃си́телѧ на́шегѡ бг҃а ѹ҆краша́ютъ во все́мъ (Тит. 2, 10).

чс 3

См. краси́ти:, украси́ти:, украша́ти: