ѹ҆риста́нїе
ѹ҆риста́нїе [уристание]
od конные бега
Дч* сущ. ристание, соревнование в беге на конях.
СЦРЯ ‹уриста́ніе› ‹я›, с. ср. Церк. и Стар. 1) ▸ Бѣганіе на коняхъ въ запуски; ристаніе. ◂ Бяше между обою страну, яко се уристаніе и бореніе. Прол. Окт. 2. Творящу же нѣкогда Михаилу колесничное уристаніе, Сирскихъ вой нашествіе ‹....› возвѣщено бысть ему. Ник. Лѣт. I. 18. 2) ▸ Преодолѣніе въ ристаніи. ◂
Фл ‹Уристание›, ‹урискание›. Совр. нет. ▸ Скачка, бег, состязание; победа в состязании на конях. ◂ Ефр. Корм., 24. Ркз. Корм., л. 51.
чс -