ѹ҆чени́ца
ѹ҆чени́ца [ученица]
САР-1 ‹Учени́къ›, ка̀. с. м. ‹Ученица›, цы. с. ж.
Тотъ, кто учится чему нибудь; пользуется чьими наставленіями.
‹Бѣ нѣкая ученица именемъ Тавиѳа›. Дѣян. IX. 36.□
‹Іисусъ же призвавъ ученики своя›. Матѳ. XV. 32.□
‹Прилѣжный, рачительный ученикъ›.
→САР-1 т.6, с.468
ГлтНЗ (μαθήτρια, discipula) – ученица. Деян 9:36□ Во і҆ѻппі́и же бѣ̀ нѣ́каѧ ᲂу҆чн҃ца, и҆́менемъ таві́ѳа.
чс 24 АПБ=1 МнП=6 МнО=1 МнК=11 Тип=2