ѻ҆́трочищь
ѻ҆́трочищь [отрочищь]
Фл ‹Отрочище›, ‹отрочищь›. Совр. нет. ▸ Дитя, отрок. мальчик; слуга, мальчик-слуга. ◂ Нар., Остр., Ио. 6, 9.
чс 34 ВЗ=8 ЕВ=1 ЕВБ=1 МнК=1
gr о́трочищь: S,m,anim; sg,nom
См| ѻ҆́трочищъ
gr о́трочищь_2: S,m,anim; ˜
См| ѻ҆́трочище