ѿсѣца́ти

ѿсѣца́ти [отсецати]

СЦРЯ ‹отсѣца́ти› ‹ца́ю›, ‹ца́еши›; ‹отсѣщѝ›, гл. д. Церк. ▸ Тоже, что ‹отсѣка́ть›. * ◂ Тя отъ беззаконія отводитъ и грѣха отсѣцаетъ. Прол. Авг. 29.

Фл ‹Отсецати(ся)›. Совр. нет. ▸ Отсекать(ся). ◂ Прол. Авг., 29.

чс 5 Проч=5

gr ѡтсѣца́ти: V,ipf,tran; inf