безца́рный [безцарный]
СЦРЯ ‹безца́рный› ‹ая›, ‹ое›, пр. Церк. ▸ Не имѣющій надъ собою царя. ◂ Безцарни суть прузи. Притч. XXX. 27.□
Фл ‹Бесцарный›. Совр. нет. ▸ Свободный, независимый от царя. ◂ Притч., 30, 27.
чс *
gr безца́рный: A; :