бори́ти
бори́ти [борити]
od враждовать, воевать, восставать, нападать, 2. побеждать
Дч* глаг. греч. πολεμεῖν — враждовать, воевать, восставать, нападать; побеждатьЖела́ете, и҆ не и҆́мате: ѹ҆бива́ете и҆ зави́дите, и҆ не мо́жете ѹ҆лꙋчи́ти: сварѧ́етесѧ и҆ бо́рете, и҆ не и҆́мате, занѐ не про́сите (Иак. 4, 2□). и҆ горгі́а и҆ вѡ́и є҆гѡ̀ бли́з̾ на́съ на горѣ̀: но сто́йте нн҃ѣ проти́вꙋ врагѡ́въ на́шихъ и҆ побори́те и҆̀хъ, и҆ по си́хъ во́змете кѡры́сти без̾ боѧ́зни (1 Макк. 4, 17□).
чс 3 ТрП=1 Проч=2
См| бра́ти