взалка́тисѧ

взалка́тисѧ [взалкатися]

СЦРЯ ‹взалка́ться› гл. об. Церк. ▸ Тоже, что ‹алка́ть›. ◂ Взалкахся бо, и дасте ми ясти. Матѳ. XXV. 35.

Фл ‹Взалкатися›. Совр. нет. ▸ Почувствовать голод. ◂ Остр., Ио., 6, 35.

чс 4 ЕВ=1 ЕВБ=1 Трб=2

gr взалка́тися: V,pf,intr,med; inf