вита́льникъ [витальник]
Фл ‹Витальник›, ‹виталец›. Совр. нет. ▸ Обитатель, житель. ◂ Мин. Февр., 2. Алекс., 48.
Алекс ‹вита́льникъ›, кто пребываетъ у кого временно. Прол: Іюл: 30
чс -