возалка́ти

возалка́ти [возалкати]


Фл ‹Возалкатися›, ‹возалкати›. Совр. нет. ▸ Проголодаться. ◂ Зогр., Мф., 4, 2. Изб. 1073 г., 68.


Фл ‹Возлакати(ся)›, ‹возалкати(ся)›. Совр. нет. ▸ Захотеть есть, стать голодным. ◂ Ас., Остр., Мф., 25, 42.


чс *


gr возалка́ти: V,pf,intr; :