возглаша́тисѧ
возглаша́тисѧ [возглашатися]
Фл ‹Возглашаться›, ‹возгласиться›. ▸ Страд. к ‘возглашать’, ‘возгласить’. ◂ Алф. XVII в., 64 об.
Дерив Возвр. к возглаша́ти
чс *
gr возглаша́тися: V,ipf,intr,med; :
возглаша́тисѧ [возглашатися]
Фл ‹Возглашаться›, ‹возгласиться›. ▸ Страд. к ‘возглашать’, ‘возгласить’. ◂ Алф. XVII в., 64 об.
Дерив Возвр. к возглаша́ти
чс *
gr возглаша́тися: V,ipf,intr,med; :