возгради́тисѧ
возгради́тисѧ [возградитися]
СЦРЯ ‹возгражда́ться› ‹да́юсь›, ‹да́ешься›; ‹возгради́ться›, гл. стр. Церк. ▸ Быть возграждаему. ◂ И вскорѣ возградишися, отъ нихже разорился еси. Исаіи XLIX. 17.□
Фл ‹Возграждатися›, ‹возгражатися›, ‹возградитися›. Совр. нет. ▸ Страд. к ‘возграждати’, ‘возградити’. ◂ Жит. Стеф. Перм., 11.
САР-1 ‹Возгражда́юся›, ешися, ди́хся, жду́ся, жда́тися, ди́тися. Сл. во образѣ глаг. страд. употребляемый.
Вновь сооружаюся, созидаюся, выстраиваюся.
‹Зажжеши градъ огнемъ, и будетъ пустъ во вѣки, и не возградится по семъ›. Второзак. XIII. 16.□
‹И вскорѣ возградишися, отъ нихъ же разорился еси›. Исаіи. XLIX. 17.□
→САР-1 т.2, с.305
Дерив Возвр. к возгради́ти
чс 5 Акф=1 Сол=1
gr возгради́тися: V,pf,intr,med; inf