возгради́ти

возгради́ти [возградити]

Дч* ‹возгражда́ю› глаг. (греч. οἰκοδομέω) — восстанавливаю, вновь строю. ꙗ҆́кѡ а҆́зъ гдⷭ҇ь возгради́хъ разорє́нныѧ и҆ насади́хъ погꙋблє́нныѧ (Иез. 36, 36).

СЦРЯ ‹возгражда́ти› ‹да́ю›, ‹да́еши›; ‹возгради́ти›, гл. д. Церк. ▸ Снова выстраивать. ◂ Возвращу плѣнъ людей моихъ Исраиля, и возградятъ грады разореныя. Амос. IX. 14.

Фл ‹Возграждати›, ‹возгражати›, ‹возградити›. Совр. нет. ▸ Строить, воздвигать; укреплять; заграждать. ◂ Супр., 205, 29. Изб. 1076 г., 222 об.

чс 3

gr возгради́ти: V,pf,tran; :