катапета́сма

катапета́сма [катапетасма]

od ‹Катапе́тасма› завеса, парус

Св завеса в храме Божием.

Дч* ‹катапе́тасма› сущ. (греч. καταπέτασμα) — завеса, парус. Ко́ль просла́вленъ бы́сть въ сожи́телствѣ люді́й, во и҆схо́дѣ до́мꙋ катапета́смы (Сир. 50, 5).

СЦРЯ ‹катапета́сма› ‹ы›, с. ж. Церк. ▸ Завѣса, отдѣлявшая въ ветхозавѣтномъ храмѣ Святая Святыхъ. ◂ И вниде (Антіохъ) во святилище съ гордынею, и взя олтарь златый, и свѣтильникъ свѣщный и вся сосуды его, и трапезу предложенія, и возліянники, и фіалы, и кадильницы златыя, и катапетасму. 1 Макк. I. 22.

чс 1 Окт=1

gr катапета́сма: S,f,inan; sg,nom