возжада́тисѧ

возжада́тисѧ [возжадатися]

Дч* ‹возжа́датисѧ› глаг. чувствовать жажду. взалка́хсѧ бо, и҆ да́сте мѝ ꙗ҆́сти: возжада́хсѧ, и҆ напои́сте мѧ̀: стра́ненъ бѣ́хъ, и҆ введо́сте менѐ (Матф. 25, 35).

СЦРЯ ‹возжада́тися› ‹да́юся›, ‹да́ешися›, гл. об. сов. Церк. ▸ Тоже, что ‹возжада́ти› въ 1 значеніи. ◂ Возжадахся, и напоисте мя. Матѳ. XXV. 35.

Фл ‹Возжаждаться›, ‹возжадатися›, ‹вжадатися›, ‹вждадатися›. Совр. нет. ▸ Почувствовать жажду. ◂ Зогр. Остр., Ио. 4, 14. Усп. сб. 257 в.

чс *

gr возжада́тися: V,pf,intr,med; :

См| возжажда́тисѧ