возставлѧ́тисѧ

возставлѧ́тисѧ [возставлятися]


САР-1 ‹Возставля́юсь›, ‹ся›, ешися, вля́тися. гл. страд.
Возставляемъ бываю.
‹Паки возставится на прежнее›. Исаіи. XXIII. 17.
→САР-1 т.5, с.809


чс *


gr возставля́тися: V,ipf,intr,med; :