воспла́катисѧ
воспла́катисѧ [восплакатися]
СЦРЯ ‹восплака́ться› гл. об. Церк. ▸ Тоже, что ‹воспла́кать›. ◂ Восплакашася людіе зѣло. Числ. XIV. 39.□
Фл ‹Восплакатися›. Совр. нет. ▸ Начать плакать, зарыдать. ◂ Син. пс., 94, 6. Остр., Ио., 16, 20.
чс *
gr воспла́катися: V,pf,intr,med; :