воспла́катисѧ

воспла́катисѧ [восплакатися]

СЦРЯ ‹восплака́ться› гл. об. Церк. ▸ Тоже, что ‹воспла́кать›. ◂ Восплакашася людіе зѣло. Числ. XIV. 39.

Фл ‹Восплакатися›. Совр. нет. ▸ Начать плакать, зарыдать. ◂ Син. пс., 94, 6. Остр., Ио., 16, 20.

Дериввоспла́кати

чс *

gr воспла́катися: V,pf,intr,med; :