вра́на

вра́на [врана]

СЦРЯ ‹вра́на› ‹ы›, с. ж. Церк. ▸ Тоже, что ‹во́ронъ›. ◂ На путехъ сидѣла еси аки врана особящаяся. Іерем. III. 2.

Фл ‹Врана›. Совр. нет. ▸ Ворона. ◂ Усп. сб., 202 б.

чс 11 ВЗ=6 ТрП=1 Проч=1

gr вра́нъ: S,m,anim; sg,gen/acc

См| вра́нъ