враче́въ

враче́въ [врачев]


Фл ‹Врачев›. Совр. нет. ▸ Прил. к ‘врач’. ◂ Супр., 414, 5. Сирах., 38, 1–3.


Дерив Притяж. к вра́чъ


чс 1

См. вра́чь: