заимода́ти

заимода́ти [заимодати]

СЦРЯ ‹заимодая́ти› ‹даю́›, ‹дае́ши›; ‹заимода́ти›, гл. д. Церк. ▸ Тоже, что ‹заимода́вствовати›. ◂ Ты же сего была еси спасенія виновна, отъ чистыхъ твоихъ кровей сему, чистая паче слова, плоть заимодавши. Мин. мѣс. Дек. 15.

чс *

gr заимода́ти: V,pf,tran; :