и҆звѣ́стникъ
и҆звѣ́стникъ [известник]
Фл ‹Известник›. Совр. нет. ▸ Домоправитель; лицо для поручений при суде. ◂ Усп. сб., 164 б 16–17.
чс *
gr извѣ́стникъ: S,m,anim; :
и҆звѣ́стникъ [известник]
Фл ‹Известник›. Совр. нет. ▸ Домоправитель; лицо для поручений при суде. ◂ Усп. сб., 164 б 16–17.
чс *
gr извѣ́стникъ: S,m,anim; :