и҆звѣ́стникъ

и҆звѣ́стникъ [известник]

Фл ‹Известник›. Совр. нет. ▸ Домоправитель; лицо для поручений при суде. ◂ Усп. сб., 164 б 16–17.

чс *

gr извѣ́стникъ: S,m,anim; :