и҆згласи́ти [изгласити]
Дч* ‹и҆зглаша́ю› глаг. (ἐκφωνέω) провозглашаю (о. 2 п. 8, 1).
Фл ‹Изглашати›, ‹изгласити›. Совр. нет. ▸ Провозглашать, объявлять. ◂ Ефр. Корм., 95. ВМЧ, Окт., 46 г.
чс *
gr изгласи́ти: V,pf,tran; :