и҆зглаша́ти

и҆зглаша́ти [изглашати]

od ‹И҆зглаша́ю› провозглашаю

Дч* ‹и҆зглаша́ю› глаг. (ἐκφωνέω) провозглашаю (о. 2 п. 8, 1).

Фл ‹Изглашати›, ‹изгласити›. Совр. нет. ▸ Провозглашать, объявлять. ◂ Ефр. Корм., 95. ВМЧ, Окт., 46 г.

чс *

gr изглаша́ти: V,ipf,tran; :