и҆здѣ́тска

и҆здѣ́тска [издетска]

od с детства

Дч* нареч. с детства (Быт. 46, 34). И҆ вопросѝ ѻ҆тца̀ є҆гѡ̀: коли́кѡ лѣ́тъ є҆́сть, ѿне́лѣже сїѐ бы́сть є҆мꙋ; Ѻ҆́нъ же речѐ: и҆здѣ́тска (Марк. 9, 21).

СЦРЯ ‹издѣ́тска› нар. Церк. ▸ Съ младенчества. ◂ И вопроси отца его, колико лѣтъ есть, отнелѣже сіе бысть ему; онъ же рече: издѣтска. Марк. IX. 21.

Фл ‹Издетска›, нар. ▸ С детства, с детских лет. ◂ Усп. сб., 104 в 21–22.

чс 35 ВЗ=1 ЕВ=1 ЕВБ=1 МнК=10

gr издѣ́тска: ADV;