и҆счита́тисѧ

и҆счита́тисѧ [исчитатися]


Фл ‹Исчитатися›. Совр. нет. ▸ Страд. к ‘исчитати’, ‘ищитати’ (в зн. высчитывать, считать). ◂ Сильв. Посл., 34.


чс *


gr исчита́тися: V,pf,intr,med; :