кале́нїе [каление]
САР-1 ‹Кале́ніе›, нія. с. ср. Дѣйствіе того, кто калитъ что. ‹Пещь искушаетъ желѣзо въ каленіи›. Сирах. XXXI. 29.□ ‹Каленіе ядеръ›. ‹Каленіе орѣховъ›. →САР-1 т.3, с.404
чс *
gr кале́ніе: S,n,inan; :