ко́сенъ

ко́сенъ [косен]


od медлителен


Дч* медлителен. Косен глаголати, косен во гнѣвѣ (Иак. 1, 19).


чс 8 АП=2 АПБ=2 МнК=2 Проч=1


gr ко́сный: A; brev,sg,m,nom/acc

См| ко́сный