ко́сенъ [косен]
od медлителен
Дч* медлителен. Косен глаголати, косен во гнѣвѣ (Иак. 1, 19□).
чс 8 АП=2 АПБ=2 МнК=2 Проч=1
gr ко́сный: A; brev,sg,m,nom/acc
См| ко́сный