кїннамѡ́нъ

кїннамѡ́нъ [киннамон]

od ‹Киннамо́нъ› → ‹Кинамо́нъ› корица

Дч* сущ. корица. и҆ ты̀ возмѝ а҆рѡма́ты, цвѣ́тъ смѵ́рны и҆збра́нныѧ пѧ́ть сѡ́тъ сі́клєвъ, и҆ кїннамѡ́на благово́нна (Исх. 30, 23.)

Ник [кори́ца, кїннамѡ́мъ, кїннамѡ́нъ] ‘Корица’ (Исх 30:23, Прит 7:17, Песн 4:14, Сир 24:17, От 18:13) — душистая ароматическая кора, снимаемая с дерева, из породы лавровых и называемого на славянском языке киннамоном. […]

чс 1

gr кіннамѡ́нъ: S,m,inan; sg,nom/acc