кꙋзне́цъ [кузнец]
Фл ‹Кузнец›. ▸ Мастер по ковке металла; колдун (совр. нет); странствующий актер (совр. нет). ◂ Панд. Ант. XI в., 59.
чс 1 ВЗ=1
gr кузне́цъ: S,m,anim; sg,nom