ѿне́лѣже
ѿне́лѣже [отнележе]
od ‹О҆тне́лѣже› с тех пор как
Дч* с тех пор как (1 Макк. 1, 11□; 2 Петр. 3, 4□).
СЦРЯ ‹отне́лиже ⁄ отне́лѣже› нар. Церк. ▸ Съ того времени, съ тѣхъ поръ, какъ. ◂ Сія, отнелиже внидохъ, не преста облобызающи ми нозѣ. Лук. VII. 45.□ Колико лѣтъ есть отнелѣже сіе бысть ему. Марк. IX. 21.□
Фл ‹Отнележе›, ‹отнелиже›, ‹отнели›, нар., союз. Совр. нет. ▸ С тех пор, как; с того времени, когда. ◂ Мар., Остр., Л. 7, 45. Усп. сб. 2 б 20.≈
чс 70 ВЗ=8 ЕВ=2 АП=3 АПБ=2 ЕВБ=1 Окт=4 МнП=3 МнО=1 МнК=10 ТрП=3 ТрЦ=1 Трб=2 Тип=1 Проч=11
gr ѡтне́лѣже: ADVPRO;