ѿне́леже [отнележе]
Фл ‹Отнележе›, ‹отнелиже›, ‹отнели›, нар., союз. Совр. нет. ▸ С тех пор, как; с того времени, когда. ◂ Мар., Остр., Л. 7, 45. Усп. сб. 2 б 20.≈
чс 3 Проч=1
gr ѡтне́лѣже: ADVPRO;
См| ѿне́лѣже ѿне́лиже