наве́ргнꙋти

наве́ргнꙋти [навергнути]


САР-1 ‹Наверга́ю›, еши, наве́рглъ, га́ти, ве́ргнути. гл. д. Сл.
Набрасываю, накидываю, налагаю.
‹Навергну молчанія›. Амоса VIII. 3.
→САР-1 т.1, с.605


чс *


gr наврещи́/наве́ргнути: V,pf,tran; :

См| наврещѝ