наве́ргнꙋти
наве́ргнꙋти [навергнути]
САР-1 ‹Наверга́ю›, еши, наве́рглъ, га́ти, ве́ргнути. гл. д. Сл.
Набрасываю, накидываю, налагаю.
‹Навергну молчанія›. Амоса VIII. 3.□
→САР-1 т.1, с.605
чс *
gr наврещи́/наве́ргнути: V,pf,tran; :
См| наврещѝ
наве́ргнꙋти [навергнути]
САР-1 ‹Наверга́ю›, еши, наве́рглъ, га́ти, ве́ргнути. гл. д. Сл.
Набрасываю, накидываю, налагаю.
‹Навергну молчанія›. Амоса VIII. 3.□
→САР-1 т.1, с.605
чс *
gr наврещи́/наве́ргнути: V,pf,tran; :
См| наврещѝ