назира́ющїй

назира́ющїй [назирающий]


ГлтНЗ ‹Назира́ющъ› (παρατηρούμενος, observans) – наблюдающий. Лк 14:1□ и҆ ті́и бѧ́хꙋ назира́юще є҆го̀.


чс 1


gr назира́ти: V,ipf,tran; °

См· назира́ти