наименова́ти
наименова́ти [наименовати]
СЦРЯ ‹именова́ть› ‹ну́ю›, ‹ну́ешь›; ‹наименова́ть›, гл. д. ▸ Давать имя, называть. ◂ Мудрыми должно именовать тѣхъ, кои живутъ добродѣтельно.
чс 1 Проч=1
gr наименова́ти: V,pf,tran; inf
наименова́ти [наименовати]
СЦРЯ ‹именова́ть› ‹ну́ю›, ‹ну́ешь›; ‹наименова́ть›, гл. д. ▸ Давать имя, называть. ◂ Мудрыми должно именовать тѣхъ, кои живутъ добродѣтельно.
чс 1 Проч=1
gr наименова́ти: V,pf,tran; inf