наименова́ти

наименова́ти [наименовати]


СЦРЯ ‹именова́ть› ‹ну́ю›, ‹ну́ешь›; ‹наименова́ть›, гл. д. ▸ Давать имя, называть. ◂ Мудрыми должно именовать тѣхъ, кои живутъ добродѣтельно.


чс 1 Проч=1


gr наименова́ти: V,pf,tran; inf