наименова́ти

наименова́ти [наименовати]

СЦРЯ ‹именова́ть› ‹ну́ю›, ‹ну́ешь›; ‹наименова́ть›, гл. д. ▸ Давать имя, называть. ◂ Мудрыми должно именовать тѣхъ, кои живутъ добродѣтельно.

чс 1 Проч=1

gr наименова́ти: V,pf,tran; inf