плюнове́нїе
плюнове́нїе [плюновение]
od слюна, 2. вещь крайне малая и ничтожная, как пылинка
Дч* сущ. 1) слюна; 2) малый предмет, ничего не стоящая пылинка. и҆ сотворѝ бре́нїе ѿ плюнове́нїѧ (Иоан. 9, 6□). а҆́ки плюнове́нїе вмѣнѧ́тсѧ (Исаии 40, 15□).
СЦРЯ ‹плюнове́ніе› ‹я›, с. ср. Церк. 1) ▸ Дѣйствіе плюнувшаго. ◂ 2) ▸ Выплюнутая слюна. ◂ Сотвори бреніе отъ плюновенія. Іоанн. IX. 6.□
Фл ‹Плюновение›. Совр. нет. ▸ Плевок; слюна. ◂ Остр., Ио. 9, 6.
чс 2 ВЗ=1
gr плюнове́ніе: S,n,inan; sg,nom/acc