предглаго́лати

предглаго́лати [предглаголати]


od предсказать, пророчески возвестить


Дч* предсказать, пророчески предвозвестить. Прол. июн. 15. Мин. мес. июн. 23.


СЦРЯ ‹предглаго́лати› ‹го́лю›, ‹го́леши›, гл. ср. Церк. ▸ Предсказывать, предвѣщать, прорицать; предварять. ◂ Яже предглаголю вамъ, якоже и предрекохъ, яко таковая творящіи царствія Божія не наслѣдятъ. Гал. V. 21.□


Фл ‹Предглаголати›. Совр. нет. ▸ Предпослать; предвещать; предсказать. ◂ Мин. 1096 г., Окт., л. 62.


ГлтНЗ (προλέγειν, prædicere) – предварять. 2Кор 13:2□ Пре́жде рѣ́хъ и҆ предглаго́лю (предваряю), ꙗ҆́кѡ ѹ҆ ва́съ бы́въ второ́е.


чс 7 МнК=5 Проч=1


gr предглаго́лати: V,ipf,tran; inf