предглаго́лати
предглаго́лати [предглаголати]
od предсказать, пророчески возвестить
Дч* предсказать, пророчески предвозвестить. Прол. июн. 15. Мин. мес. июн. 23.
СЦРЯ ‹предглаго́лати› ‹го́лю›, ‹го́леши›, гл. ср. Церк. ▸ Предсказывать, предвѣщать, прорицать; предварять. ◂ Яже предглаголю вамъ, якоже и предрекохъ, яко таковая творящіи царствія Божія не наслѣдятъ. Гал. V. 21.□
Фл ‹Предглаголати›. Совр. нет. ▸ Предпослать; предвещать; предсказать. ◂ Мин. 1096 г., Окт., л. 62.
чс 7 МнК=5 Проч=1
gr предглаго́лати: V,ipf,tran; inf