предглаго́лати

предглаго́лати [предглаголати]

od предсказать, пророчески возвестить

Дч* предсказать, пророчески предвозвестить. Прол. июн. 15. Мин. мес. июн. 23.

СЦРЯ ‹предглаго́лати› ‹го́лю›, ‹го́леши›, гл. ср. Церк. ▸ Предсказывать, предвѣщать, прорицать; предварять. ◂ Яже предглаголю вамъ, якоже и предрекохъ, яко таковая творящіи царствія Божія не наслѣдятъ. Гал. V. 21.

Фл ‹Предглаголати›. Совр. нет. ▸ Предпослать; предвещать; предсказать. ◂ Мин. 1096 г., Окт., л. 62.

чс 7 МнК=5 Проч=1

gr предглаго́лати: V,ipf,tran; inf