прете́ртіе

прете́ртїе [претертие]

Дч* перетирание, перепиливание. Прол. дек. 23.

СЦРЯ ‹прете́ртіе› ‹я›, с. ср. Церк. ▸ Дѣйствіе претершаго. ◂ Узъ претертіе, иже мучени бяху, и Христа ради терпяху. Прол. Дек. 23.

Фл ‹Претертие›, ‹претирание›. Совр. нет. ▸ Действие по зн. гл. ‘претерти’ (‘претрети’, ‘претирати’), перетирание, перепиливание. ◂ Прол. Дек., 23. Микл.

чс -