принапо́лнити
принапо́лнити [принаполнити]
САР-1 ‹Принаполня́ю›, еши, нихъ, ню, ня́ти, нити. гл. д. Сл.
Прибавляю что къ чему.
‹Къ мученіямъ принаполнятъ казнь›. Премуд. XIX. 4.□
→САР-1 т.4, с.976
чс *
gr принапо́лнити: V,pf,tran; :
принапо́лнити [принаполнити]
САР-1 ‹Принаполня́ю›, еши, нихъ, ню, ня́ти, нити. гл. д. Сл.
Прибавляю что къ чему.
‹Къ мученіямъ принаполнятъ казнь›. Премуд. XIX. 4.□
→САР-1 т.4, с.976
чс *
gr принапо́лнити: V,pf,tran; :