пристѧжа́ти
пристѧжа́ти [пристяжати]
od приобретать
Дч* (κτᾶσθαι) приобретать, получать во владение (Лев. 22, 11□).
СЦРЯ ‹пристяжа́ти› гл. д. сов. Церк. 1) ▸ Стяжать, пріобрѣсть. ◂ Аще же жрецъ пристяжетъ душу пристяжаную сребромъ, сія да снѣстъ хлѣбы его. Лев. XXII. 11.□ 2) ▸ Присовокупить, прибавить къ пріобрѣтенному. ◂
Фл ‹Пристяжати›. Совр. нет. ▸ Приобрести; присовокупить. ◂ Лев. 22, 11.
чс 3 МнК=1 Проч=2
gr пристяжа́ти: V,pf,tran; inf